Като треньор много често ми се налага да пиша тренировъчни програми. Направих такава и за мен, Галя и Яна с които бягаме, като крайната цел е полумаратон, т.е. 21,1км., на 11 май 2014г. на Панчарево! Тук можете да прочетете повече за маратона и да дойдете да ни подкрепите 😉

sport sled razdane

от ляво на дясно: Галя, Ваня, Яна

Програмата стана супер! Поне според мен. Много я мислих, много се старах, четох различни източници (защото нямам опит в подготовката за полумаратон). И трите бяхме много ентусиазирини в началото. Яна имаше малко съмнения, защото практически няма време да бяга 3-4 пъти седмично. Излиза сутрин в 7 часа и се прибира вечер към 19. Въпреки това стартирахме програмата. Все пак имаме крайна цел, която и трите искаме да постигнем.

Оказа се, че дори и за мен е много трудно да я спазвам стриктно. Освен, че искам да тренирам и да тичам, трябва да работя, да се грижа за Оги и да правя още няколко ежедневни задачки. Отказах се от няколко ангажимента, които ми “крадът” от часовете – като правенето на торти, но въпреки това времето взе да не ми стига. Имах огромното желание да спазвам програмата, но се оказа нереалистична :( Един път вместо да бягам 14км. по програма, избягаш само 6км. Един път въобще не бягаш, защото не успях да намеря време. Няколко пъти пропуснах тренировки в залата … Всичките тези пропуски в програма много ме натоварват. Чувствам се като слабачка. Много зле ми се отразява пропускането на тренировки, особено когато са планирани за седмици напред.

podgotovka za maraton

всяка тренировка е запечатана с целувка

След терзания и размисли, се сетих, че по време на обучението ми в Германия ни учиха на структурирана импровизация. Чувалили сте този израз? Означава да имаш ясно начертан план за действие и да знаеш, че винаги можеш да импровизираш! Важно е да имаш план, за да не губиш фокус и да знаеш къде искаш да стигнеш, но винаги трябва да си готов за импровизация. Мисля, че това важи във всички сфери на живота, не само в спорта. Все пак сме хора, а не роботи и може да се разболеем, да ни боли глава, да срещнем стар познат, който можем да видим точно в часа на тренировката и какво ли още не.

Освен това, в хода на програмата установявам, че някои упражнения не са съвсем подходящи, че толкова много бягане не е най-ефективното, че в този ден не сме спали и не сме яли и нямаме сили за дадената тренировка. Отново се оказва, че трябва да се съобразим с моментното ни физическо състояние, а не с програмата.

От друга страна си мисля, че дори и да не изпълним плана на 100% пак ще се представим по-добре отколкото, ако нямаме план. Изпълнението на плана на 80% би трябвало да ни доведе до желания резултат. Да следвам плана или да слушам тялото си? Мисля, че на този въпрос не може да се отговори лесно. Всичко е важно и значимо – да следваме плана, да слушаме тялото си, да НЕ се предаваме и винаги да сме готови за импровизация. Какъв е вашият опит със следването на програми/планове и как се справяте с тяхното спазване/неспазване?

ПС сетих се, че структурираната импровизация има още едно тълкуване: импровизираш, импровизираш и пак импровизираш докато не стигнеш да структурирана програма. Тази му страна повече ни пасва 😉

12 Коментари към Да следвам програмата или да слушам тялото?
  1. За мен е въпрос на приоритет. Но е факт, че имам план за всяко нещо. За някои планове имам точна представа как ще се случат, за други просто знам крайната цел и те ме водят.
    Мисля, че е важно да имаш план за целта, която гониш, но трябва да умееш да импровизираш. Аз лично се опитвам да живея “по-просто” – минимизирам задачите до най-важните за мен. Опитвам се да се наслаждавам на всичко и да се забавлявам. Когато не ми стига време за много от целите – преразглеждам и пак поставям приоритети. Понякога се оказва, че съм се нагърбила с много и излишни задачи, а животът и семейството ми са тук днес и сега – ето това е най-големия приоритет за мен. За мен най-големият ми успех е да съм в мир със себе си. Ако постигна това – значи планът е изпълнен :)

    • Деска, звучи много просто както си го написала 😉 и аз мисля, че е важно човек да има приоритети!

  2. Ваня, първо искам да ти благодаря, че отдели време да напишеш програмата, както и за помощта ти! За мен следването на програмата, освен физическото предизвикателство, ми постави и ново такова – как да се справям с недоволството си, когато нямам възможност да следвам плана. Не знам, кое е по-трудно, но работя и над двете :)
    Много ми хареса израза “структурирана импровизация” – плана не трябва да те “мъчи”, а да ти харесва и да се адаптирате един към друг 😀

    До довечера!

    • Трябва да помислим как да се справяме с недоволството. Може би като се възнаградим с нещо 😉

  3. Ваня, и аз благодаря за програмата за подготовка за полумаратона. Наистина е супер. Всяка тренировка е внимателно обмислена и балансирана между настоящите ни възможности и крайната цел, за да напредваме всеки ден с малки крачки.

    Признавам, и за мен е изключително трудно да се придържам стриктно към програмата. Определено се напрягам и натоварвам, ако жонглирайки с всички останали задачи, не намирам време за това, което ми носи удоволствие, спокойствие и хармония. И тогава, естествено, започват импровизациите. Доколко могат да се нарекат “структурирани” в моя случай, е съвсем отделна тема… 
    Както Деси е написала, важното е да имаме цел. Моята е да си позволя по-често да права това, което обичам! Подредя ли си така приоритетите, програмата за деня се подрежда. Е, да, изглеждам малко странно, излитайки от офиса с нисък старт в спортен екип в края на работния ден, спринтирайки към детската градина или залата. Но, какво приляга на имиджа ми на работеща майка, е една идея по-назад в листа с приоритети.
    Има късметлии, при който планът и тялото са в синхрон, и тогава дилемата кое да следваш отпада. За добро или лошо, при мен има повече изключения – не са точните упражнения и километри в точните дни. Всъщност, както съм споделяла по други поводи, много ми е трудно да готвя по рецепта, винаги променям, заменям, добавям нещо от себе си, за да забъркам ново изкушение за вкусовите ми рецептори. Същото е и с плановете и програмите – импровизирам, понякога успешно, друг път не толкова, но резултатът винаги е, че съм малко по-силна и по-бърза от вчера!

    • Галя, сигурно за това толкова си “пасваме” с теб – и двете обичаме да импровизираме! И все пак много искам да покажем най-доброто от себе си на маратона!

  4. момичета вие сте страхотни. Пожелавам ви успех май месец.

  5. Сега вече картината ми е ясна – всички Hot Mamas владеят изкуството на импровизацията докато преследват целите си. А успехът не се ли крие в това да имаш куража да предизвикаш сам себе си? :)

    • Великите импровизаторки ;)Кураж всеки има, но не всеки има волята да стигне до края – особено, когато е тренировъчна програма и когато спортът не е на първо място в приоритетите. Но ние не сме от тях 😉

  6. Структурирана импровизация! Това ми хареса и напълно те подкрепям!
    Аз не вярвам в стриктните програми, които трябва да се следват на живот и смърт. Аз подчинявам всяка една моя философия и убеждение на природните закони и на преходността, която е неизменна част от нашето съществуване.
    Смятам, че в живота, както и в спорта успяват не инатливо, твърдоглавите, които, като коне скапаци следват предварително предначертания път. Аз смятам, че успяват тези, които са достатъчно наблюдателни, за да анализират и разбират заобикалящата ги среда,; тези, които умеят да слушат тялото си и да разкодират сигналите му.
    Аз съм привърженик на алостазата или с други думи поддържането на хомеостаза, по време на промяна. Това означава, че има едно перфектно състояние, което обаче важи при условие, че околната среда не се променя. В момента, в който възникне събитие, което нарушава “нормалността”, тогава трябва да променим инашето собствено поведение, така че то да подхожда на новата ситуация. :)) Така че слушайте тялото си и действайте според неговите сигнали. То знае най-добре и когато му отвръщаме с разбиране, то ни отвръща с резултати и ни помага да постигнем целите си.

    • Инес, много благодаря, че се включи в дискусията :) мислех си, че следваш стриктно програмите!
      Момичета на прав път сме – импровизираме до постигането на крайната цел!

      ПС сетих се, че структурираната импровизация има още едно тълкуване: импровизираш, импровизираш и пак импровизираш докато не стигнеш да структурирана програма. Тази му страна повече ни пасва 😉


[top]
Оставете отговор