Днес ще ви “запозная” с Милена. Майка на една невероятно очарователна девойка Алиса на 2 години и половина.
Алиса
Спомням си, когато се чухме за пръв път с Милена по телефона, за да попита за заниманията. Един от първите въпроси беше, дали може да дойде на тренировка с дъщеря си. Разбира се, че може. Как да не може, Оги с кого ще си играе?!? Шегувам се. Аз и Юри като родители сме на ясно, че за всеки един родител е трудно да се раздели с детето си, било то и само за един час. Пък и все пак личният пример, който им даваме не е за пренебрегване. При нас децата винаги са добре дошли, без значение от възрастта.
С Милена тренираме вече няколко месеца. За нея мога да кажа, че е много дисциплинирана и силна и има интересен подход към общуването с Алиса и въобще с децата, от който и аз самата се уча 🙂 Ето какво написа и тя самата за нашите взаимоотношения:
“Обездвижване, бременност, 20кг „отгоре“. Едно едро бебе в слинг и постоянно кърмене. Бебето расте бързо, проявява собствен характер и вече тежи мнооого. Изоставяме слинга… Алиса става на 2 години, 16 кг и иска да я подхвърлям. Гърбът не спира да ме боли и рамото се обажда… Искам време за себе си. Искам си предишното тяло! … Пътувам често и се чувствам ужасно, ако малката ме чака вкъщи, а аз на 15 минути от нея, но не с нея … Тотално изнервяне! Чета за бебешкия пубертет. Случайно попадам на блога на Ваня, обаждам се и тя че кани на тренировка с малката!!! …
Милена, която вече обича да скача
17:30 взимам Алиса от градина и отиваме на адреса. Залата е нещо средно между голям хол,зала за тренировки и детска стая. Посрещат ни Ваня с малкия Оги обгрижени от татко Юри. Алиса и Оги се занимават цяла вечер ….В залата няма уреди, (почти) само пудовки и ластици. Ваня показва упражнения… Най-сетне се прибирам вкъщи уморена и щастлива!
Такава е моята пред-история, която май не съм споделяла до сега.
Какво следва?! – Много приятни часове на гости у малкия Оги, и най-спокойната майка и най-подкрепящия треньор на света – Ваня. Болките в гърба изчезнаха, започнах да се набирам, а Алиса „да лети“ все по-често. И двете се учим да скачаме, но на мен май ми е по-трудно.
Най-сетне съм спокойна и имам време за себе си, при това със детето.
Най-сръдечни благодарности и до довечера
Милена
П.П. и започнах да нося къси поли, факт!
П.П.П. втори факт – Юри е много силен и печели състезания, може да задържи вниманието на децата за повече от час, и прави страхотен тайландски масаж.”
по време на тренировките винаги има време за малко игра с децата
Милена вече скача на почти всяка тренировка и това ѝ става любимо упражнение. Очаквам скоро да се включи с нас и на срещите за бягане, ако все пак не успее, то поне до края на лятото да се научи да се набира сама, т.е. без помощта на ластик :~)
