От 2-3 седмици се събираме всяка събота с част от момичетата, с които тренирам, да бягаме. Всъщност “част от момичетата” е малко пресилено 🙂 Ходим с Галя. Един път с нас се включи Вики, която е състезател по спортна гимнастика и за нея бяхме малко бавни и последния път към нас се присъедини Мария, майка на една прекрасна Ева, която обича да бяга за здраве.
Галя, Мария, Ваня (от ляво на дясно)
И така бягайки, правейки спринтове и набирайки се, си мисля “защо не се включват повече майки?” – може би не знаят, но е безплатно; ще имат готина компания; ще имат чудесно оправдание да отсъстват от вкъщи за два часа; ще се заредят с енергия за целия ден; ще изгорят малко повече калории и това ще доведе до освобождаване от мазнинки – е, няма да се случи с еднократно бягане, но все пак :); ще се увеличи либидото им (това е страхотен довод пред половинките :)) и още и още.
И ето до какви отговори стигнах:
Първо, най-вероятно все още им е студено. А дали?!?
Второ, събота 9 часа е много рано. Кой ви оставя да спите до по-късно?
Трето, според мен най-основната причина, не обичат да бягат. Не защото имат нещо против бягането, а защото им е трудно, т.е. не знаят как. Бягането е вид упражнение и като такова си има техника на изпълнение, която е хубаво да се спазва, за да се предпазите от контузии и да имате по-добри резултати.
Бягането е циклично упражнение, при което се повтарят едни и същи цикли – т.е. повтаряш едно и също движение – оттласкване от задния крак, летежна фаза, приземяване, оттласкване, летеж, приземяване … Циклиш, циклиш и се освобождаваш от всички натрупани негативни мисли 🙂
Скоро гледах как бяга най-бързият човек на света за момента – Юсеин Болт. Загледайте се и вие в техниката му на бягане:
Нека сега да “раздробим” видяното:
При оттласкването, това става от възглавничката на стъпалото, с което натискаме силно назад, за да се предвижим напред. И то толкова силно натискаме, че чак си удряме дупето с пети при завършване на движението.
Летежната фаза мисля, че е ясня 🙂 Фазата между оттласкването и приземяването.
При приземяването е хубаво да се приземявате на възглавничката на стъпалото и то с изпънато коляно.
Ръцете се движат активно покрай тялото, от хълбоците, чак до брадичката. Те са тези, които ни помагат да се предвижим напред по-бързо. Опитайте да бягате с ръце в джобовете, да видите хубаво ли е 🙂
Дишането също е важна част. На мен ми пасва дишане 1:3 – т.е. вдишвам еднократно, издишвам на три такта. Има различни схващания – вижте кой ви пасва най-много на вас.
Това е много скромно описание на техниката, но все пак е добро начало. Държа да отбележа, че има различни стилове на бягане. Важното е да намерим най-щадящият стил за нас – т.е. да се предпазваме от контузии и да постигаме по-добри резултати, което означава да бягаме по-бързо и/или по-продължително.
Винаги е хубаво да има някой от страни и да ти казва къде са ти грешките. Дори и на мен ми е по-лесно, ако бягам с някой, който следи да не се влача, а да бягам.
Ако случайно някой би искал да тича с нас, да заповяда всяка събота в 9.00ч. на ул. Коста Лулчев 2, където се събираме и отиваме да бягаме в Борисовата градина. На страницата ни във ФБ, ето тук https://www.facebook.com/home.php#!/FitBabyHotMama, можете да следите за промени и съобщения 🙂
ПС търсим ентусиаст да ни направи хубави снимки … с телефон определено не става!
