гимнастика за бременни | спорт след раждане

Както може би някои от вас знаят с Галя, а вече и с Яна, бягаме редовно в парка. Включихме се и в едно състезание, което се провежда всеки месец. Така имаме мотивация и оправдание да бягаме дори и на сняг и минусови температури. Имаме късмет, че все пак тази зима е мека и всъщност въобще не ни е толкова студено докато бягаме.

Галя, Ваня и Яна след последното състезание. Кални и изморени, но много удовлетворени!

Обичам да вдигам тежести, но има нещо магнетично в бягането. Оставаш сам със себе си, с мислите си, със страховете си и собствената си несигурност. Ще се справя ли? Да спра ли? Защо го правя? Въпросите са много, а трасето е едно и също за всички. Или бягаш или спираш. Не е важно на кое място ще се класираш, а да се пребориш с твоите собствени граници. Както на скоро признах пред едни приятели, бягам, защото това е времето, в което съм сама. Никой не ти задава въпроси, нямаш телефон, детето е далеч от теб. Какво повече ѝ трябва на една майка 😉 Звучи малко егоистично, но това също е една от причините да бягам. А когато имаш цел, определено състезание, трябва да се подготвиш и имаш чудесно оправдание да бягаш поне три пъти седмично. Три часа само за теб 😉

Галя във вихъра си!

Колкото повече бягаш, толкова повече въпроси. Добре ли бягам, защо след бягане ме боли кръста, добре ли дишам, движа ли ръцете и още и още. И така попаднах на една много интересна книга за бягането “Родени да тичат” на Кристофър МакДугъл. Много е мотивираща и надъхваща и определено има добри съвети за техниката на бягането. Но освен за техниката, в книгата има и много философия за бягането. Ето няколко от любимите ми цитати:

“Не искай нищо от бягането и ще получиш повече, отколкото някога си очаквал”
“Човек не спира да бяга, защото остарява. Човек остарява, защото спира да бяга!”
“Ако след четиричасово бягане не сте намерили отговор на въпроси си, няма да го намерите никога.”
“Хората бягат не толкова, за да се състезават, а за да са заедно.”
“Тъй като са напълно способни да родят по време на лов и да се върнат на поста си още същата сутрин, майките не виждат причина да не продължат да участват пълноценно в лова.”
“Да се грижиш за децата в движение не е толкова трудно. Доказва го американската бегачка на свръхдълги разстояния Ками Семик, която бяга по планинските пътеки около Бенд, Орегон, понесла четиригодишната си дъщеря Барони в раницата си. А новородените? Няма проблеми. На състезанието “Хардрок 100” (т.е. 100мили или 160км.) през 2007г. Емили Беър финиширала осма, изпреварвайки 90 мъже и жени, като спирала на всяка станция, за да накърми невръстния си син.”

Мисля, че тази последната история е вдъхновяваща. Доказва още веднъж, че няма невъзможни неща. А както казва Юри, “аз не се състезавам с майка, коята е родила две деца”. Силата е вътре в нас и всяка една може да направи каквото пожелае стига да го желае достатъчно силно.

През месец май се организира едно много приятно състезание на Панчарево. До тогава има достатъчно време да се подготвите. Най-късата дистанция е 5км. Ние с Галя започнахме от там, а вече планираме да бягаме полумаратон (21км.). Кой ще се включи в това предизвикателство? Трябват ви само 3 часа седмично, много ентусиазъм, много желание, добра компания и добро настроение.