Това е Лора. За нея ви разказах на кратко ето тук. И тъй като смятам, че личният пример е най-добрият мотиватор, реших да направя едно интервю с нея и тя сама да ви разкаже, защо тренира и как това е променило нейната физика и нейния живот.
Ваня: Представи се.
Лора: Казвам се Лора и съм на 29 години. Имам син Боян на година и седем месеца. По образование съм макроикономист, а работата ми е свързана с изготвянето на пазарни проучвания и прогнози.
Ваня: Всъщност от кога тренираме заедно? Т.е. целенасочено в залата с пудовки?
Лора: Започнахме в началото на годината.
Ваня: За този период какво смяташ, че си постигнала?
Лора: Безспорно, много. Успях да влезна в старите си дрехите. Колкото и учудващо да беше за мен, тренирането с тежести толкова бързо те стяга, че дори и кантарът да не показва драстична промяна, то дрехите категорично го правят.
Ваня: Какво ти харесва при тренирането с пудовки?
Лора: Честно казано ползите са наистина много, но това което аз лично много ценя е, че успявам да откликна лесно на нуждите на моя син. Ще кажа веднага какво имам предвид. Около Великден Боян се задави, но така се задави, че просто спря да може да си поеме дъх. Е, аз реагирах както са ме учили. Вдигнах го с едната ръка за краката, с главата на долу, а с другата го тупах по гърба. Заседналото бързо излезе. После се замислих… ами ако не можех да вдигна детето си с една ръка?! Той все пак е 13 килограма…
Ваня: А има ли нещо, което не ти харесва?
Лора: Не се сещам за такова.
Ваня: Как се отразяват тренировките на външния ти вид?
Лора: Отговорът на този въпрос ще звучи сигурно нескромно, но мисля че добре 🙂
Ваня: А забелязваш ли промяна в настроението ти, в характера?
Лора: Е това страшно много ми харесва на тренировките. Не знам дали заради готиния екип, с който тренирам или нещо друго, но по време и след тренировки съм много, много тонизитрана.
Ваня: Кое беше най-голямото предизвикателство за теб в залата?
Лора: Ами те предизвикателствата продължават. Вие треньорите се грижите да не ни е скучно от към липсата на предизвикателства. Далеч съм още от целите, които искам да постигна. Да речем 5 набирания на лост! Защо пък не?
Ваня: Има ли нещо, което не обичаш да правиш в залата?
Лора: Предполагам е нормално, че не обичам много да правя нещата, които са ми трудни, но пък практиката показа, че колкото повече упражнявам такива неща, толкова по-добра ставам и по ги заобичвам 🙂
Ваня: Трудно ли е да се организираш, да бъдеш постоянна и всеки път да бъдеш точна, въпреки че имаш малко дете?
Лора: За мен организирането никога не е било проблем. Детето не трябва да служи за оправдание, че си закъснял или не си отишъл някъде. Аз съм от хората, които когато правят нещо искат да го правят добре, а това става единствено и само с постоянство.
Ваня: Твоят съпруг подкрепя ли те? Знае ли какво точно правиш и как тренираш?
Лора: Той се респектира вече от мен (хахаха това в кръга на майтапа). Разбира се, че ме подкрепя. Той вижда колко добре се чувствам от тренировките.
Ваня: Какво ново научи за себе и за спортуването от както тренираме заедно?
Лора: Научих, че разтяганията са от изключителна важност за всеки човек. Научих, че това да тренираш с тежести, не означава, че ще заприличаш на Арнолд Шварценегер. Научих, че тренировките са както нещо сериозно, така и купон.
Ваня: Вярваш ли, че личният пример, който даваме на нашите деца е важен и това ли беше част от мотивацията ти да започнеш да спортуваш?
Лора: Да, определено мисля, че личният пример е важен. Дори да не изберат да тренират точно спортът, който ние практикуваме е важно да знаят, че спортът е важен и че въпросът „Дали да тренирам?” изобщо не се задава.
Ваня: Би ли искала да си поставиш някакви спортни цели или оставяш тази задача на мен?
Лора: Имам пълно доверие на теб и на Юри и съм убедена, че още утре ще ми бъдат възложени нови по-високи цел, които най-вероятно не утре, но някой ден ще постигна
